– Традициите на Разлог

традиции в Разлог

Посетителите на град Разлог, които избират да посетят това чудесно кътче от България, всяка година стават съпричастни към разложката традиция, която тръгва някъде в далечното минало. Веднъж почувствали духа на местната култура, туристите изпитват желание да се върнат отново тук, за да усетят очарованието и магията на традицията и легендите, като се потопят в нея и участват в празника.

“Старчевата”

Ежегодно, в първия ден от годината – 1 януари, централният площад на Разлог става сцена, място, на което се събират кукери, моми, ергени и сурвакари от седемте квартала на града.

Корените на тази традиция са скрити в тракийските легенди и предания на Дионисиевите мистерии. Тук се наблюдава симбиозата между една езическа култура, вплетена и обяснена с християнските ценности. Новото начало, раздялата между новата и старата година могат да бъдат почувствани с пълна сила и изиграни от участниците в карнавала.

Прогонването на злите сили и поставянето на ново начало е в основата и семантиката на празника.

Обредите на кукерските групи са свързани със Старейшината на групата, който по право е най-възрастният участник в шествието; той заорава и посява семето, символ на плодородие и берекет за района. Този ритуал дава старта на Новата година в общината, като изпраща старата. Местните кукери, наричани чауши, се открояват на фона на останалите подобни в страната. Тяхното облекло се подготвя цяла година, за да демонстрира великолепието на едно красиво кукерско облекло, сътворено от кози кожи, кукерски шапки и допълнено от звука на тежки медени звънци.

Тази традиция със своята уникалност за страната, повтаряща се всяка година в различни вариации от местното население, отрежда място на град Разлог в списъка на признатите европейски карнавални градове.

Тя полага началото на провеждания през месец януари Международен кукерски фестивал, с конкурсен характер, под егидата на община Разлог и Федерацията на европейските карнавални градове – FECC.

Бабин Ден

Този обичай е свързан с поливане и даряване на бабата (акушерката) в знак на благодарност, че е израждала бебето на младата булка. След традиционното изпълнение на обреда, на мегдана се вие т.нар. Бабино хоро от баби, заденали своите внучета-бебета и пеейки характерни песни без съпровод. Това е и денят, когато всички “бабинчета” (бебета) са облечени в носии и заедно със свойте баби са част от празничното хоро на площада.

За да станете част от традицията на Бабин ден посетете Разлог на 21 януари около обяд.

Великден в с. Елешница

Специфично за село Елешница е, че кукерският празник там се провежда на първия ден след Великден и в него участват масово и маскирани жени.

Всяка година на Великден в Елешница се гонят злите духове от старата година с традиционни обреди, карнавални маски, много музика и танци.

Празникът се свързва и с пролетното пробуждане на природата.

Подготовката за Кукерския фестивал продължава близо три месеца като това е най-дългоочакваното събитие за местните хора.

Атракция по време на Кукерския карнавал е и традиционното надсвирване и надиграване. Това е една невероятна феерия от звуци, костюми и багри.

Тодоровден

Oтбелязва се с традиционната „кушия” – надбягване с коне и надтегляне с коне. Това е празникът на село Бачево. Празнува се от незапомнени времена. Наричан е още „конски Великден”.

Извършва се празнична литургия в центъра на селото, захранват се конете, пеят се песни. След това в местността „Власовица” се провежда традиционното надбягване и надтегляния.


Огън на свободата в Разлог за националния празник

Трети март –свобода, гордост и пламенен дух съпътстват тази велика дата, която всеки българин свързва с най-свидните дати от живота си! За хората в Разлог свободата е особено ценено нещо – тя е символ, тя е знаме и люлка на живота.

Тържественото отбелязване на 3-ти март завършва с запалване на Огъня на свободата така наречено „Гаре“, символ на мира, свободния дух и борбеността на хората.

Сирни Заговезни

През първата седмица на март, в зависимост от църковния календар, се празнува “Прошки”. Обичаят е свързан с началото на Великите пости. През деня на Сирни Заговезни момчета и момичета отиват в гората и събират клонки от хвойна. Хвойната се натрупва на големи купи (гарета) в 7-те квартала на Разлог като целта е купата да бъде най-голяма и висока. След сутрешната литургия се ходи у роднини за прошка. Вечерта се палят гаретата и се вихрят буйни хора около тях, а в къщи се яде традиционна баница със сирене и яйца. На тавана се закачва червен конец, на който се връзва халва или яйце и се амка

Нашите партньори

Back to top