Посетителите на град Разлог, които избират да посетят това чудесно кътче от България, всяка година стават съпричастни към разложката традиция, която тръгва някъде в далечното минало. Веднъж почувствали духа на местната култура, туристите изпитват желание да се върнат отново тук, за да усетят очарованието и магията на традицията и легендите, като се потопят в нея и участват в празника.
“Старчевата”
Ежегодно, в първия ден от годината – 1 януари, централният площад на Разлог става сцена, място, на което се събират кукери, моми, ергени и сурвакари от седемте квартала на града.
Корените на тази традиция са скрити в тракийските легенди и предания на Дионисиевите мистерии. Тук се наблюдава симбиозата между една езическа култура, вплетена и обяснена с християнските ценности. Новото начало, раздялата между новата и старата година могат да бъдат почувствани с пълна сила и изиграни от участниците в карнавала.
Прогонването на злите сили и поставянето на ново начало е в основата и семантиката на празника.
Обредите на кукерските групи са свързани със Старейшината на групата, който по право е най-възрастният участник в шествието; той заорава и посява семето, символ на плодородие и берекет за района. Този ритуал дава старта на Новата година в общината, като изпраща старата. Местните кукери, наричани чауши, се открояват на фона на останалите подобни в страната. Тяхното облекло се подготвя цяла година, за да демонстрира великолепието на едно красиво кукерско облекло, сътворено от кози кожи, кукерски шапки и допълнено от звука на тежки медени звънци.
Тази традиция със своята уникалност за страната, повтаряща се всяка година в различни вариации от местното население, отрежда място на град Разлог в списъка на признатите европейски карнавални градове.
Тя полага началото на провеждания през месец януари Международен кукерски фестивал, с конкурсен характер, под егидата на община Разлог и Федерацията на европейските карнавални градове – FECC.
Бабин Ден
Този обичай е свързан с поливане и даряване на бабата (акушерката) в знак на благодарност, че е израждала бебето на младата булка. След традиционното изпълнение на обреда, на мегдана се вие т.нар. Бабино хоро от баби, заденали своите внучета-бебета и пеейки характерни песни без съпровод. Това е и денят, когато всички “бабинчета” (бебета) са облечени в носии и заедно със свойте баби са част от празничното хоро на площада.
За да станете част от традицията на Бабин ден посетете Разлог на 21 януари около обяд.
Великден в с. Елешница
Специфично за село Елешница е, че кукерският празник там се провежда на първия ден след Великден и в него участват масово и маскирани жени.
Всяка година на Великден в Елешница се гонят злите духове от старата година с традиционни обреди, карнавални маски, много музика и танци.
Празникът се свързва и с пролетното пробуждане на природата.
Подготовката за Кукерския фестивал продължава близо три месеца като това е най-дългоочакваното събитие за местните хора.
Атракция по време на Кукерския карнавал е и традиционното надсвирване и надиграване. Това е една невероятна феерия от звуци, костюми и багри.
Тодоровден
Oтбелязва се с традиционната „кушия” – надбягване с коне и надтегляне с коне. Това е празникът на село Бачево. Празнува се от незапомнени времена. Наричан е още „конски Великден”.
Извършва се празнична литургия в центъра на селото, захранват се конете, пеят се песни. След това в местността „Власовица” се провежда традиционното надбягване и надтегляния.
Огън на свободата в Разлог за националния празник
Трети март –свобода, гордост и пламенен дух съпътстват тази велика дата, която всеки българин свързва с най-свидните дати от живота си! За хората в Разлог свободата е особено ценено нещо – тя е символ, тя е знаме и люлка на живота.
Тържественото отбелязване на 3-ти март завършва с запалване на Огъня на свободата така наречено „Гаре“, символ на мира, свободния дух и борбеността на хората.
Сирни Заговезни
През първата седмица на март, в зависимост от църковния календар, се празнува “Прошки”. Обичаят е свързан с началото на Великите пости. През деня на Сирни Заговезни момчета и момичета отиват в гората и събират клонки от хвойна. Хвойната се натрупва на големи купи (гарета) в 7-те квартала на Разлог като целта е купата да бъде най-голяма и висока. След сутрешната литургия се ходи у роднини за прошка. Вечерта се палят гаретата и се вихрят буйни хора около тях, а в къщи се яде традиционна баница със сирене и яйца. На тавана се закачва червен конец, на който се връзва халва или яйце и се амка