– История

изглед към Разлог от миналото

Община Разлог притежава богато културно-историческо наследство. Природните условия в котловината, разположена между Рила, Пирин и Родопите, предопределят нейното заселване още в древността.

Региона изобилства от културни паметници от различни епохи и цивилизации – неолит, цивилизацията на траките, гръко-римската цивилизация, християнската цивилизация представена от ранновизантийската  и българската култура.

Община Разлог е с богата история , свързана с борбите в Разложко за национално освобождение и независима България. Община Разлог е съхранила през вековете уникални културни традиции и обичаи, които заедно с интересните и значими културни паметници на територията я превръщат в привлекателен туристически център.

Праистория и античност – от началото на човешката култура, през наследството на траките до величието на римската цивилизация

От хилядолетия земите на община Разлог са обитавани. Времето на праисторията е оставило селище от неолита, съществувало в близост до днешното село Елешница. Праисторически следи са намерени и край село Бачево.

На границата между праисторията и античността, културата на траките достига долината на Места. В околните планини са запазени множество останки от тази епоха. В местността „Столоватец” е разкрито древно тракийско светилище. В местността „Катарино” се спотайва все още непроучен укрепен тракийски град, които може да се окаже значима находка за историята на траките. Мегалитно тракийско светилище може да се види край село Бачево, там където е „Гергевата (Джерджева) скала”. Скалното образование пази и легендата за Свети Георги, която разказва как преследван, Свети Георги достигнал до скалата и в този момент на коня му поникват криле и той полетява. Днес скалното светилище може да впечатли пътешественика дори само с магичната гледка към Пирин, която предоставя. Други живописни легенди разказват, че край днешното село Елешница е съществувало древно тракийско селище, в което е роден Орфей.

Начало на християнството по българските земи – легенди за чудеса и свидетелства за пътя на християните

Сигурно е, че земите на община Разлог са ранен християнски център, а в днешно време запазената археология и архитектура на църквите показва историята на Христовата вяра по нашите земи. Местността „Круше” пази „Писаната” и „Бялата” църква. „Писаната църква” е раннохристиянска базилика от края на античността (V век), според някои източници тя е била част от ранен манастирски комплекс. През средновековието е построена и по-нова сграда на същото място. Археологическият комплекс е частично консервиран, което позволява да се разпознаят останките на двете църкви. „Бялата” църква е построена векове по-късно – през късното средновековие, а в непосредствена близост до нея могат да бъдат видени и руините от по-малка средновековна църква – „Св. Никола”. Пътуването по историческия път на християнството преминава и през следите от църквата „Св. Троица”, изградена вероятно през XIII век върху надгробна могила от предходните епохи. Сградата представлява ранен пример за кръстокуполна църква.

Във времето на Източната римска империя и средновековието, край село Елешница е съществувал градът Илиопол – Град на слънцето. Според исторически хипотези, разложкият град на слънцето е наследил по-старо тракийско селище, който впоследствие се е преобразувал в славянската крепост – Небуш. Открит средновековен надпис, разказва за лечебните свойства на минералните извори на Елешница. Сред руините на една средновековна църква е намерена надгробна плоча, свидетелство за историята на придворна дама от Константинопол, живяла по времето на император Юстиниан I. Тя е възстановила съществуваща църква, докато междувременно се е лекувала с минералните води на днешна Елешница. Споменатата църква е продължила да съществува и през XIX век, описана като „Св. Неделя”.

Илиопол със сигурност е бил познат заради богатството на своите минерални води още през ранното средновековие, въпреки различните мистерии около неговото съществуване. Според атонско предание от XIX век, християнската светица Варвара е живяла имено в Илиополис. Младата жена посвещава на своята християнска вяра, заради което нейният баща се отрича от нея. Драматичният път на светицата завършва скоро след това, когато именно баща й отнема нейния живот. Днес в оброчището „Свети Илия” край Елешница се организира събор заради мъченицата – в близост до старата църква „Света Неделя”, разположена до минералния извор „Св. Варвара”. До извора наскоро е изграден и нов православен храм.

Първите векове на османската епоха – изпитанията и вярата

През 1614 година е изградена църквата „Свети Теодор Тирон и Теодор Стратилат” – една от емблемите на община Разлог и културна ценност с национално значение. Църквата, посветена на мъченически загиналите римски войни Теодор Тирон и Теодор Стратилат, е най-забележителният образец на църковното изобразително изкуство по нашите земи след края на средновековието. Създадени два века след завладяването на Второто Българско Царство от Османската империя, безценните стенописи и иконостас пазят традициите на българските средновековни майстори. Вътрешната площ на църквата е изцяло изографисана, а повече от 500 изображения илюстрират земния път на Христос. В сцената „Слизането в ада” Христос е изобразен в своеобразна ракета, което удивлява посетителите на църквата. Добърската църква се различава и със своята зидана олтарна преграда, която се използва като поставка за иконостаса. Акцентът на иконостаса са пет големи икони, на които са изобразени Христос, Богородица, Йоан Кръстител, Архангел Михаил и символите на църквата – Теодор Тирон и Тодор Стратилат. Петте големи икони, показват умелото съчетаване на старите традиции и новите мотиви и техники в иконописта. Живите образи на стенописите, иконите и изящните детайли от дърворезбата на иконостаса са образец за достиженията на българските майстори далеч преди българското възраждане. Отвън, църквата не се различава от старата вкопана църква „Св. Катерина”. Невзрачната външната форма по никакъв начин не подсказва дързостта на християнския майстор от 1614 година – да увековечи своите вяра и изкуство чрез своето забележително творение.

През XVII и XVIII век селото се превръща във важно търговско средище, изграждат се и множество църкви. Това се дължи на местоположението на селището по активното направление между Рилския манастир и Света гора. Останките на средновековните и по-късните църкви край Добърско днес продължават да бъдат оброчища – свети места за поклонение.

Просветителският XIX век – възраждане на идентичността

Още през предишните векове на османското робство, съвременният Разлог се утвърждава като основен център в разложката котловина. Писмени сведения посочват селището с име Мехомия. През XIX век животът на местните хора е свързан основно със земеделие, животновъдство и занаятите грънчарство и златарство. През 1834 година е издигната църквата „Св. Георги”, а само година по-късно, в нейния двор е създадено и първото килийно училище. Негов учител е бил Михаил Манзурски. След около две десетилетия килийното училище прераства в новобългарско. В края на XIX век Мехомийското класно училище „Св. Св. Кирил и Методий” е солидна двуетажна сграда.

По същото време селищата от днешната община Разлог (с изключение на село Елешница) са част от обширната разложка каза (окръг), обединявала днешните градове Разлог, Банско, Белица, Якоруда и Добринище. По това време в Мехомия липсват забележителни здания и преобладават дървените двуетажни къщи. Мехомия не се е славила със земеделието си, а с разнообразни занаяти и търговия. Големият неделен пазар в Мехомия е бил най-значимото събитие за стопанския живот в разложката каза. Според Георги Стрезов, Баня е било най-голямото и най-развиващото се село до Кресненско-разложкото въстание, по време на което селото търпи значителни разрушения. Баня е привличало със своите минерални води и през XIX век. Създадените през предишните векове две османски бани са се използвали по това време, а удивителното е, че те все още могат да се използват за своята първоначална функция. Двете бани са реставрирани и достъпни като туристическа атракция. И двете са с приблизително квадратна форма, като едната е покрита с купол, а другата с четирискатен покрив – два метода, характерни за устройството на османските бански постройки. Сред селата в подножието на Рила се откроявали село Бачево – със своето земеделие, скотовъдство, производство на катран и красиви околни гори и село Горно Драглище, което е било най-многолюдното. Препитанието в останалите рилски села е било свързано основно с дребно земеделие, а множество от местните търсили препитанието си с гурбетчийство.
През XIX век се оформя и характерната за Мехомия архитектура, представена от поредица къщи в разложко-чепински стил. Общото въздействие на тази архитектура и атмосферата на Мехомия от XIX век може да се усети на площада около Историческия музей. Самият музей е подреден в Парапуновата къща, която е родния дом на Никола Парапунов – основател и водач на първата партизанска чета в България. В съседство са други сгради от същото време, включително и Астиновата къща, които заедно с Парапуновата формират архитектурен ансамбъл и са символ на епохата. Двуетажните къщи граничат с улицата и имат сдържана архитектура, в която преобладават дървеният материал и белият цвят. Лицето на къщите е пресечено от широк проход, отвеждащ до вътрешен двор и стопански помещения. Макар и ограничен, фрагментът представя атмосферата от знаменитата махала „Крапата” преди повече от сто години. Съхранени са Патоковата и Кипревата къща. Кипревата къща се различава от архитектурната група около Историческия музей, като е разположена сред обширен двор, заобиколен от масивен дувар.
Запазената стара архитектура на разложките села също показва модела на разложко-чепинската къща. Няколко къщи могат да бъдат видени около една от старите бани в село Баня.

центъра на града в миналото

Началото на XX век – борби за свобода, трагедии и възторг

През лятото на 1903 година е следващият повратен момент в българската история – въстанията на българите в Македония и Одринска Тракия. По време на Илинден, Преображение Господне и Кръстовден загиват хиляди, множество селища са изгорени, а българите така и не успяват да постигнат свободата си. Поредицата от въстания завършва на Кръстовден, когато жителите от Серския революционен окръг, част от който са Мехомия и близките села, решително избират идеала на свобода пред останалите си ценности. На 14.IX.1903 г., Кръстовден, в местността „Андъка”, западно от град Разлог, се провежда едно от първите сражения по Долината на Места. Следващият ден, 15.IX.1903 г., дава името на площада при Историческия музей в Разлог. Той е сцената на най-голямото сражение по време на въстанието в разложко. На площада е изграден паметник, напомнящ за трудния и дълъг път до днешната свобода на Разлог. Паметникът е мястото за съвременните чествания на 14 септември, на които се почитат паметта и делото на дедите на Разлог.

Свобода и вдъхновение

След освобождението си, старият османски град се преименува на Разлог и заживява с ентусиазма на новата българска действителност. Голяма част от турското население напуска града. Тъжната съдба на България през Първата световна война и неосъществения идеал за обединение не успяват да прекъснат вдъхновеното развитие на останалата свободна част от Македония. Това са едни от най-плодотворните десетилетия в историята на Разлог, посветени на културно и стопанско развитие. Градът се благоустроява и разраства, построяват се красивите градски сгради, откриват се банки, кантори и търговски дружества, възникват нови културни институции, създава се организираната туристическа дейност. Разлог бързо придобива чертите, присъщи за малките европейски градове.

За две десетилетия Разлог се сдобива със своята нова градска архитектура. Фрагменти от нея могат да се видят и днес, кaтo напомнят за ентусиазма на тогавашните българи да строят за себе си и за своя град. Пет сгради са хармонично свързани в единен ансамбъл – красива рамка за градския площад. Акцентът на архитектурната композиция е ъглова сграда, подчертана с масивен купол. От площадът в южна посока тръгва и улица „Стефан Стамболов” с нейната ценна архитектурна рамка. Отличават се двете елегантни сгради, рамкиращи улицата при пресичането й с ул. „Шейново”. Продължавайки към Автогарата на град Разлог, посетителят може да види и необичайната архитектура на къща от 1930 г., разположена на ъгъла между ул. „Стефан Стамболов” и ул. „Братя Кулини”. И на двете улични фасади на сградата са поставени часовници. Очарованието на старинната архитектура от първите десетилетия на XX век характеризира и улиците „Св. св. Кирил и Методий” и „Бяла река”.
Един от символите на Разлог от този период е църквата „Св. Благовещение”, впечатляваща със своите размери, вътрешен простор и изразителни стенописи. Високата камбанария и белият цвят позволяват да се разпознае от далеч една от най-големите църкви по долината на Места, издигната през 1939 година. В този момент, в края на 30те години на XX век, един поглед над Разлог, отправен от хълма „Голак” ще разкрие единния градски образ от отминалото време. Къщите са хармонично разположени по градските улици, а равномерната височина на градския силует се нарушава единствено от извисяващата се църква и представителните здания около градския площад. Над църковната камбанария се извисява само величественият Пирин.

Нашите партньори

Back to top